25 мар. 2018 г., 20:12

Луната. Господарката на нощта

1.6K 4 2

 

Луната на небосвода се показа,

заменяйки деня с нощта

и покри земята ни прекрасна 

с красива бяла светлина.

 

Нейната задача е нелека,

отвисоко да ни гледа тя

и да осветява пътя на човека, 

скитащ се самотен през нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христиана Владимирова Все права защищены

Това е първото стихотворение, което пиша изобщо през живота си затова моля без обиди. Знам че не е кой знае колко хубаво, но като за първи път мисля че е добре приемам критики и съвети, но не и обиди моля.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...