25.03.2018 г., 20:12

Луната. Господарката на нощта

1.6K 4 2

 

Луната на небосвода се показа,

заменяйки деня с нощта

и покри земята ни прекрасна 

с красива бяла светлина.

 

Нейната задача е нелека,

отвисоко да ни гледа тя

и да осветява пътя на човека, 

скитащ се самотен през нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христиана Владимирова Всички права запазени

Това е първото стихотворение, което пиша изобщо през живота си затова моля без обиди. Знам че не е кой знае колко хубаво, но като за първи път мисля че е добре приемам критики и съвети, но не и обиди моля.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...