Луната. Господарката на нощта

25.03.2018 г., 20:12 ч.

Поезия » Оди и поеми, Свободен стих

5.0 (4)

1392 4 2

Луната на небосвода се показа,
заменяйки деня с нощта
и покри земята ни прекрасна
с красива бяла светлина.
Нейната задача е нелека,
отвисоко да ни гледа тя
и да осветява пътя на човека,
скитащ се самотен през нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Това е първото стихотворение, което пиша изобщо през живота си затова моля без обиди. Знам че не е кой знае колко хубаво, но като за първи път мисля че е добре приемам критики и съвети, но не и обиди моля.

Предложения

Третата мория
На моя син

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
Самота

Обвива ме със черен плащ нощта, луната плахо в тъмното изгрява, изгубена в безумна самота, танцувам ...
Мълчалив монолог

Ще те мълча. Разяждай безразборно. Мълчанието често насърчава. Мълча те гръмогласно и нахално. Мълча...

Още произведения »