Луната хвърли своите одежди
и гола заблестя в нощта сияйна.
Облечена в копринени надежди,
зората се усмихваше, потайна...
Прозинаха се сънените лилии,
листата си окъпаха в реката.
Със сребърен прашец глави покрили,
звездите пръскаха копнежи по земята.
Аз с лунните одежди се закичих,
протегнах две ръце към небесата.
Издигнах се, със вятъра затичах
и после приземих се сред цветята. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse