Луната хвърли своите одежди
Луната хвърли своите одежди
и гола заблестя в нощта сияйна.
Облечена в копринени надежди,
зората се усмихваше, потайна...
Прозинаха се сънените лилии,
листата си окъпаха в реката.
Със сребърен прашец глави покрили,
звездите пръскаха копнежи по земята.
Аз с лунните одежди се закичих,
протегнах две ръце към небесата.
Издигнах се, със вятъра затичах
и после приземих се сред цветята.
Събрах ги във букет от две дихания,
осъдени безпаметно на сливане
без клетви, без лъжи и обещания...
Любов ли беше ти, или убиване?
© Кристина All rights reserved.
