Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
1 jul 2011, 15:00

Луната ще ни гледа 

  Poesía
898 0 16

 

Ще си продам билета до луната

на някой по-запален спейс-турист

и с всичките получени пари

ще купя педя скука на земята.

 

Ще я погаля с меките си длани,

а тя ще ме дари със свойта кал.

И всичката ú никаквост събрал,

ще вдигна дом, красив като мълчание.

 

А после ще те хвана за ръката

и двамата ще влезем в този свят.

Ще имаме прозорец по-крилат

от всичките ракети към луната.

 

Ще седнем до перваза, ще примрем,

ще литнем, без да ставаме оттам.

Ще имаме и дом, и лунен плам.

Виж, всичките ú кратери ни гледат.

 

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??