1 jul 2011, 15:00

Луната ще ни гледа

  Poesía
1.1K 0 16

 

Ще си продам билета до луната

на някой по-запален спейс-турист

и с всичките получени пари

ще купя педя скука на земята.

 

Ще я погаля с меките си длани,

а тя ще ме дари със свойта кал.

И всичката ú никаквост събрал,

ще вдигна дом, красив като мълчание.

 

А после ще те хвана за ръката

и двамата ще влезем в този свят.

Ще имаме прозорец по-крилат

от всичките ракети към луната.

 

Ще седнем до перваза, ще примрем,

ще литнем, без да ставаме оттам.

Ще имаме и дом, и лунен плам.

Виж, всичките ú кратери ни гледат.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...