Луната ще ни гледа
Ще си продам билета до луната
на някой по-запален спейс-турист
и с всичките получени пари
ще купя педя скука на земята.
Ще я погаля с меките си длани,
а тя ще ме дари със свойта кал.
И всичката ú никаквост събрал,
ще вдигна дом, красив като мълчание.
А после ще те хвана за ръката
и двамата ще влезем в този свят.
Ще имаме прозорец по-крилат
от всичките ракети към луната.
Ще седнем до перваза, ще примрем,
ще литнем, без да ставаме оттам.
Ще имаме и дом, и лунен плам.
Виж, всичките ú кратери ни гледат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
