26 mar 2009, 0:34

Луната знае своя път 

  Poesía
4159 0 44

Луната знае своя път.

(и като нас не винаги е цяла).

Поставена

във рамка от звезди,

тя просто е

прозрачно огледало.

Не е измамна.

Връща ни това,

което нашите очи и пращат.

Безпомощна,

като листо върху вода

щом мъка сме...

и мракът ни прегръща.

Щом чуем,

че кънти на кухо,

душата - делва глинена...

и празна,

луната сърп е.

Гроздето сънува вино.

(макар,че още то не е отрязано).

Понякога...

На трона

от светкавици зелени,

в завесата от дъжд

решава да се скрие.

За да останем в себе си,

(мусоните са епизод...)

с надеждата да ни открият...

 

 

 

 

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??