target_audience (Николинка Асенова)
27 79
5 sept 2007, 14:30

Лунатичка 

  Poesía
782 0 3
Не съм луда.

Около мен всичко се движи,
трепери там шкафът пред мен!
Предметите пак като живи
и така са всеки мой ден!

Пред мен всичко е живо.
Дори буквите сърдят се, знам!
И всички са тъй талантливи,
че от тях ме е мъничко срам...

Пред мен няма прегради,
живея там вътре, в ума
и водата дори е наслада,
и няма да плача сама.

Пред мен листенцата пеят,
дъждът е стих вечен и чист
и щом мойте мисли узреят,
ще ги записвам вече на лист.

Пред мен има много луни!
Аз виждам дори водопад!
Но някой това развали
и боря се с себе си пак!

Пред мен има само стени
и невинни малки вратички,
които с времето тъй укрепих,
че умират тук всичко и всички...

Пред мен има тъмен тунел.
Зад мен оставих цветята.
Кой давал е и кой ли е взел,
щом няма ключалка вратата?...

Пред мен има тъжни картини.
Аз виждам очи със сълзи.
И тъй както лятото мина,
така ще си идат и моите дни...

                                      27.08.2007г.

© Николинка Асенова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дерзай, защото има защо, има за какво и за кого!
  • А пък се радвам , че ги харесваш...
    Някои съм ги давала на една моя учителка по литература... Каза ми , че съм "бездарна , без чувство за ритъм , без бъдеще в поезията!"
    Но въпреки всичко реших да опитам в този сайт И ето ,че има и хора ,които да харесват творенията ми...Благодаря ви!!!
    И на теб , Маги
  • Прекрасно момиче си ти.Радвам се на стиховете ти.
Propuestas
: ??:??