Лунатичка
Не съм луда.
Около мен всичко се движи,
трепери там шкафът пред мен!
Предметите пак като живи
и така са всеки мой ден!
Пред мен всичко е живо.
Дори буквите сърдят се, знам!
И всички са тъй талантливи,
че от тях ме е мъничко срам...
Пред мен няма прегради,
живея там вътре, в ума
и водата дори е наслада,
и няма да плача сама.
Пред мен листенцата пеят,
дъждът е стих вечен и чист
и щом мойте мисли узреят,
ще ги записвам вече на лист.
Пред мен има много луни!
Аз виждам дори водопад!
Но някой това развали
и боря се с себе си пак!
Пред мен има само стени
и невинни малки вратички,
които с времето тъй укрепих,
че умират тук всичко и всички...
Пред мен има тъмен тунел.
Зад мен оставих цветята.
Кой давал е и кой ли е взел,
щом няма ключалка вратата?...
Пред мен има тъжни картини.
Аз виждам очи със сълзи.
И тъй както лятото мина,
така ще си идат и моите дни...
27.08.2007г.
Около мен всичко се движи,
трепери там шкафът пред мен!
Предметите пак като живи
и така са всеки мой ден!
Пред мен всичко е живо.
Дори буквите сърдят се, знам!
И всички са тъй талантливи,
че от тях ме е мъничко срам...
Пред мен няма прегради,
живея там вътре, в ума
и водата дори е наслада,
и няма да плача сама.
Пред мен листенцата пеят,
дъждът е стих вечен и чист
и щом мойте мисли узреят,
ще ги записвам вече на лист.
Пред мен има много луни!
Аз виждам дори водопад!
Но някой това развали
и боря се с себе си пак!
Пред мен има само стени
и невинни малки вратички,
които с времето тъй укрепих,
че умират тук всичко и всички...
Пред мен има тъмен тунел.
Зад мен оставих цветята.
Кой давал е и кой ли е взел,
щом няма ключалка вратата?...
Пред мен има тъжни картини.
Аз виждам очи със сълзи.
И тъй както лятото мина,
така ще си идат и моите дни...
27.08.2007г.
© Николинка Асенова All rights reserved.
