Лунатик ...
Лунатик ...
... и яхнал черен, нощен кон
с крила от тъмен Вятър
в нощта като в запуснат дом
ще доведа Луната,
понеже тя създава в мен
предчувствие далечно,
че някога съм сътворен
и съм закърмен с Вечност...
А в пътищата на нощта
когато вън се мръкне
и странстващата ми Душа
със сенките се мъкне,
аз сам не помня откога
с това си увлечение
се движа вечно по ръба
в Животът-приключение...
... И тъй през целият Живот:
с инстнкт и без опипване-
без право на погрешен ход,
без право на залитване...
Коста Качев
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Коста Качев Todos los derechos reservados
