Лунатик ...
Лунатик ...
... и яхнал черен, нощен кон
с крила от тъмен Вятър
в нощта като в запуснат дом
ще доведа Луната,
понеже тя създава в мен
предчувствие далечно,
че някога съм сътворен
и съм закърмен с Вечност...
А в пътищата на нощта
когато вън се мръкне
и странстващата ми Душа
със сенките се мъкне,
аз сам не помня откога
с това си увлечение
се движа вечно по ръба
в Животът-приключение...
... И тъй през целият Живот:
с инстнкт и без опипване-
без право на погрешен ход,
без право на залитване...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
