Mar 13, 2015, 10:32 AM

Лунатик ...

  Poetry » Other
441 0 1

 

 

Лунатик ...

 

... и яхнал черен, нощен кон

с крила от тъмен Вятър

в нощта като в запуснат дом

ще доведа Луната,

 

понеже тя създава в мен

предчувствие далечно,

че някога съм сътворен

и съм закърмен с Вечност...

 

А в пътищата на нощта

когато вън се мръкне

и  странстващата ми Душа

със сенките се мъкне,

 

аз сам не помня откога

с това си увлечение

се движа вечно по ръба

в Животът-приключение...

 

... И тъй през целият Живот:

с инстнкт и без опипване-

без право на погрешен ход,

без право на залитване...

 

Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...