Лунен блясък
Странници сме от живота –
в този свят необозрим.
Крачим често с неохота
или в слепота летим.
Простичко е да обичаш,
но когато си желан.
Чуждата душа събличаш
и намираш пристан там.
Срещам чувства споделени –
лунен блясък сред мечти...
За очите ми пленени
най-красивата си ти.
Слънцето отвън наднича.
Цяла нощ до тебе бях.
И любов от нас се стича –
в нежността ти аз горях!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ИВАН МИЛАНОВ Todos los derechos reservados
