Странници сме от живота –
в този свят необозрим.
Крачим често с неохота
или в слепота летим.
Простичко е да обичаш,
но когато си желан.
Чуждата душа събличаш
и намираш пристан там.
Срещам чувства споделени –
лунен блясък сред мечти...
За очите ми пленени
най-красивата си ти.
Слънцето отвън наднича.
Цяла нощ до тебе бях.
И любов от нас се стича –
в нежността ти аз горях!
© ИВАН МИЛАНОВ All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
