Странници сме от живота –
в този свят необозрим.
Крачим често с неохота
или в слепота летим.
Простичко е да обичаш,
но когато си желан.
Чуждата душа събличаш
и намираш пристан там.
Срещам чувства споделени –
лунен блясък сред мечти...
За очите ми пленени
най-красивата си ти.
Слънцето отвън наднича.
Цяла нощ до тебе бях.
И любов от нас се стича –
в нежността ти аз горях!
© ИВАН МИЛАНОВ All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
