Лунен лъч от самота
Дим цигарен, празен стол,
трапеза, свещи и луната...
Любов удавена във алкохол,
заровена дълбоко във душата.
Ден прелива в гадна нощ -
мълчат олющените коридори.
Витая, като призрак посред нощ
и няма никой - да ме заговори.
Тишина бездънна, сам щурец
в мрак изнася своята пиеса.
Хладен лъч от лунния стрелец
прорязва с нож изгнилата завеса.
Чашата ти с вино чака и мъртвее,
като вещерско плашило в мрака.
Дали все пак си струва да живее
частицата, която в мен те чака?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Добри Бонов Todos los derechos reservados
