Bonov (Добри Бонов) Bonov (Добри Бонов)
6 51
9 may 2021, 9:25

Лунен лъч от самота

  Poesía
697 1 2

Дим цигарен, празен стол,

трапеза, свещи и луната...

Любов удавена във алкохол,

заровена дълбоко във душата.

Ден прелива в гадна нощ -

мълчат олющените коридори.

Витая, като призрак посред нощ 

и няма никой - да ме заговори.

Тишина бездънна, сам щурец

в мрак изнася своята пиеса.

Хладен лъч от лунния стрелец

прорязва с нож изгнилата завеса.

Чашата ти с вино чака и мъртвее,

като вещерско плашило в мрака.

Дали все пак си струва да живее

частицата, която в мен те чака?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добри Бонов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0