Bonov (Добри Бонов) Bonov (Добри Бонов)
6 51
9 may 2021, 9:25

Лунен лъч от самота

  Poesía
696 1 2

Дим цигарен, празен стол,

трапеза, свещи и луната...

Любов удавена във алкохол,

заровена дълбоко във душата.

Ден прелива в гадна нощ -

мълчат олющените коридори.

Витая, като призрак посред нощ 

и няма никой - да ме заговори.

Тишина бездънна, сам щурец

в мрак изнася своята пиеса.

Хладен лъч от лунния стрелец

прорязва с нож изгнилата завеса.

Чашата ти с вино чака и мъртвее,

като вещерско плашило в мрака.

Дали все пак си струва да живее

частицата, която в мен те чака?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добри Бонов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0