9 мая 2021 г., 09:25

Лунен лъч от самота 

  Поэзия
275 1 2

Дим цигарен, празен стол,

трапеза, свещи и луната...

Любов удавена във алкохол,

заровена дълбоко във душата.

Ден прелива в гадна нощ -

мълчат олющените коридори.

Витая, като призрак посред нощ 

и няма никой - да ме заговори.

Тишина бездънна, сам щурец

в мрак изнася своята пиеса.

Хладен лъч от лунния стрелец

прорязва с нож изгнилата завеса.

Чашата ти с вино чака и мъртвее,

като вещерско плашило в мрака.

Дали все пак си струва да живее

частицата, която в мен те чака?

© Добри Бонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??