Bonov (Добри Бонов)
51 161
9.05.2021 г., 9:25 ч.

Лунен лъч от самота 

  Поезия
322 1 2

Дим цигарен, празен стол,

трапеза, свещи и луната...

Любов удавена във алкохол,

заровена дълбоко във душата.

Ден прелива в гадна нощ -

мълчат олющените коридори.

Витая, като призрак посред нощ 

и няма никой - да ме заговори.

Тишина бездънна, сам щурец

в мрак изнася своята пиеса.

Хладен лъч от лунния стрелец

прорязва с нож изгнилата завеса.

Чашата ти с вино чака и мъртвее,

като вещерско плашило в мрака.

Дали все пак си струва да живее

частицата, която в мен те чака?

© Добри Бонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??