Optimistichno (Христина Маджарова)
22 522
20 oct 2012, 11:22

Луните, чакащи да съмне 

  Poesía » De amor
1021 0 4

Такава нощ не се забравя.

Такава нощ се помни дълго.

Връхлита и изпепелява

луните, чакащи да съмне.

И те заспиват изморени-

луните, чакащи да съмне.

А ти... очакваш само мене-

да засияя страстно в тъмното.

Луните, чакащи да съмне,

потъват в тих, спокоен сън.

А аз съм мит. И ти се сбъдвам.

А аз съм грешка. Лудост съм.

А аз съм миг. И ще си тръгна

внезапно-както съм дошла.

Ще си отида, щом се съмне-

нали съм твоята луна...

© Христина Маджарова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Една луна дори и да е грешка,
    дори и да е кратка като сън...
    Щом е съдба ще се явява често
    след полунощ до като се разсъмне...

    Поздравления и от мен!Страхотно пишеш!
  • Луната коленичи до леглото ми
    разкаяна, виновна, тъжно бяла
    и плачейки целуваше очите ми,
    че с утрото настъпваше раздяла...
  • Браво, Христина!
  • Хареса ми!
Propuestas
: ??:??