Optimistichno (Христина Маджарова) Optimistichno (Христина Маджарова)
22
20 oct 2012, 11:22

Луните, чакащи да съмне

1.4K 0 4

Такава нощ не се забравя.

Такава нощ се помни дълго.

Връхлита и изпепелява

луните, чакащи да съмне.

И те заспиват изморени-

луните, чакащи да съмне.

А ти... очакваш само мене-

да засияя страстно в тъмното.

Луните, чакащи да съмне,

потъват в тих, спокоен сън.

А аз съм мит. И ти се сбъдвам.

А аз съм грешка. Лудост съм.

А аз съм миг. И ще си тръгна

внезапно-както съм дошла.

Ще си отида, щом се съмне-

нали съм твоята луна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Маджарова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    Една луна дори и да е грешка,
    дори и да е кратка като сън...
    Щом е съдба ще се явява често
    след полунощ до като се разсъмне...

    Поздравления и от мен!Страхотно пишеш!
  • turbo4 (Марин Ташков)
    turbo4 (Марин Ташков)
    Луната коленичи до леглото ми
    разкаяна, виновна, тъжно бяла
    и плачейки целуваше очите ми,
    че с утрото настъпваше раздяла...
  • radenko (Радко Стоянов)
    radenko (Радко Стоянов)
    Браво, Христина!
  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Хареса ми!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0