20 oct 2012, 11:22

Луните, чакащи да съмне

1.4K 0 4

Такава нощ не се забравя.

Такава нощ се помни дълго.

Връхлита и изпепелява

луните, чакащи да съмне.

И те заспиват изморени-

луните, чакащи да съмне.

А ти... очакваш само мене-

да засияя страстно в тъмното.

Луните, чакащи да съмне,

потъват в тих, спокоен сън.

А аз съм мит. И ти се сбъдвам.

А аз съм грешка. Лудост съм.

А аз съм миг. И ще си тръгна

внезапно-както съм дошла.

Ще си отида, щом се съмне-

нали съм твоята луна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Маджарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Една луна дори и да е грешка,
    дори и да е кратка като сън...
    Щом е съдба ще се явява често
    след полунощ до като се разсъмне...

    Поздравления и от мен!Страхотно пишеш!
  • Луната коленичи до леглото ми
    разкаяна, виновна, тъжно бяла
    и плачейки целуваше очите ми,
    че с утрото настъпваше раздяла...
  • Браво, Христина!
  • Хареса ми!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...