Optimistichno (Христина Маджарова)
22 522
20.10.2012 г., 11:22 ч.

Луните, чакащи да съмне 

  Поезия » Любовна
1020 0 4

Такава нощ не се забравя.

Такава нощ се помни дълго.

Връхлита и изпепелява

луните, чакащи да съмне.

И те заспиват изморени-

луните, чакащи да съмне.

А ти... очакваш само мене-

да засияя страстно в тъмното.

Луните, чакащи да съмне,

потъват в тих, спокоен сън.

А аз съм мит. И ти се сбъдвам.

А аз съм грешка. Лудост съм.

А аз съм миг. И ще си тръгна

внезапно-както съм дошла.

Ще си отида, щом се съмне-

нали съм твоята луна...

© Христина Маджарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Една луна дори и да е грешка,
    дори и да е кратка като сън...
    Щом е съдба ще се явява често
    след полунощ до като се разсъмне...

    Поздравления и от мен!Страхотно пишеш!
  • Луната коленичи до леглото ми
    разкаяна, виновна, тъжно бяла
    и плачейки целуваше очите ми,
    че с утрото настъпваше раздяла...
  • Браво, Христина!
  • Хареса ми!
Предложения
: ??:??