Луните, чакащи да съмне
Такава нощ не се забравя.
Такава нощ се помни дълго.
Връхлита и изпепелява
луните, чакащи да съмне.
И те заспиват изморени-
луните, чакащи да съмне.
А ти... очакваш само мене-
да засияя страстно в тъмното.
Луните, чакащи да съмне,
потъват в тих, спокоен сън.
А аз съм мит. И ти се сбъдвам.
А аз съм грешка. Лудост съм.
А аз съм миг. И ще си тръгна
внезапно-както съм дошла.
Ще си отида, щом се съмне-
нали съм твоята луна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Маджарова Всички права запазени
