21 feb 2020, 19:47  

Лунна амнезия 

  Poesía » De amor
1563 8 25

Любовта ми е лунна амнезия, а звездите – копнежът

по теб.

 

Аз не зная къде съм, къде си..., но те искам

притихнал до мен.

 

Да прегръщаш любовни желания, да разплиташ

косите тъга.

 

Да избършеш сълзите отронени, да ме милваш

нежно с душа.

 

Да ми шепнеш думи тъй чакани, да разбудиш

страсти пленен.

 

Да ме искаш есен и лято, зиме и в пролетен ден.

 

Да разхождаш любовни вълнения, да докосваш

ухание в сън.

 

Да не зная къде съм, коя съм... Да си вярност на

лунния звън.

 

Но аз зная, че тази амнезия, ме дарява с най-чиста

любов!

 

С перото на фина поезия оставаш в моя живот!

 

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??