Лунна амнезия
Любовта ми е лунна амнезия, а звездите – копнежът
по теб.
Аз не зная къде съм, къде си..., но те искам
притихнал до мен.
Да прегръщаш любовни желания, да разплиташ
косите тъга.
Да избършеш сълзите отронени, да ме милваш
нежно с душа.
Да ми шепнеш думи тъй чакани, да разбудиш
страсти пленен.
Да ме искаш есен и лято, зиме и в пролетен ден.
Да разхождаш любовни вълнения, да докосваш
ухание в сън.
Да не зная къде съм, коя съм... Да си вярност на
лунния звън.
Но аз зная, че тази амнезия, ме дарява с най-чиста
любов!
С перото на фина поезия оставаш в моя живот!
© Цветето Б. All rights reserved.
