15 oct 2008, 21:17

Лунна дантела 

  Poesía
730 0 23

 
От кълбото лунно
развих си конец
и изплетох дантела -
щом те превземе съня,
завивам те с нея.
Колко си хубав така...
Спиш,
на гърдите ми
глава положил,
клепките потрепват,
с устни
нещичко мълвиш...
Протягам ръка
да те помилвам,
но...
не смея -
ще се събудиш,
а толкова обичам
да те гледам като спиш
под седефа
на лунната дантела...



 

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??