Лунна дантела
От кълбото лунно
развих си конец
и изплетох дантела -
щом те превземе съня,
завивам те с нея.
Колко си хубав така...
Спиш,
на гърдите ми
глава положил,
клепките потрепват,
с устни
нещичко мълвиш...
Протягам ръка
да те помилвам,
но...
не смея -
ще се събудиш,
а толкова обичам
да те гледам като спиш
под седефа
на лунната дантела...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ласка Александрова Все права защищены
