8 abr 2008, 13:28

Лунна нощ

  Poesía
2.7K 0 4
В тази нощ с пълна бяла луна
по невидима звездна пътека
бавно скита се мойта душа,
без да търси ни глас, ни човека.

В тази топла нощ, пълна с мечти,
с аромат на треви и със тайни,
моят дух без посока лети,
омагьосан от билки омайни.

Ангел нежен със бели крила,
адски демон със огън в очите,
ме нарекоха своя сестра,
по-безплътна дори от лъчите.

Лунно цвете и сноп светлина
подари ми принцесата нощна,
с ясен смях самодива една
ме поведе към силата мощна.

С топлина ме прегърна нощта,
с нежна ласка погали ме вятъра,
само пълната бяла луна
на магията бе наблюдателка.

В тази звездна нощ звук на трева
ме опива, не искам завръщане,
нито глас, ни човешка ръка...
Искам само нощта да не свършва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...