Лунна нощ
по невидима звездна пътека
бавно скита се мойта душа,
без да търси ни глас, ни човека.
В тази топла нощ, пълна с мечти,
с аромат на треви и със тайни,
моят дух без посока лети,
омагьосан от билки омайни.
Ангел нежен със бели крила,
адски демон със огън в очите,
ме нарекоха своя сестра,
по-безплътна дори от лъчите.
Лунно цвете и сноп светлина
подари ми принцесата нощна,
с ясен смях самодива една
ме поведе към силата мощна.
С топлина ме прегърна нощта,
с нежна ласка погали ме вятъра,
само пълната бяла луна
на магията бе наблюдателка.
В тази звездна нощ звук на трева
ме опива, не искам завръщане,
нито глас, ни човешка ръка...
Искам само нощта да не свършва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
