Apr 8, 2008, 1:28 PM

Лунна нощ

  Poetry
2.7K 0 4
В тази нощ с пълна бяла луна
по невидима звездна пътека
бавно скита се мойта душа,
без да търси ни глас, ни човека.

В тази топла нощ, пълна с мечти,
с аромат на треви и със тайни,
моят дух без посока лети,
омагьосан от билки омайни.

Ангел нежен със бели крила,
адски демон със огън в очите,
ме нарекоха своя сестра,
по-безплътна дори от лъчите.

Лунно цвете и сноп светлина
подари ми принцесата нощна,
с ясен смях самодива една
ме поведе към силата мощна.

С топлина ме прегърна нощта,
с нежна ласка погали ме вятъра,
само пълната бяла луна
на магията бе наблюдателка.

В тази звездна нощ звук на трева
ме опива, не искам завръщане,
нито глас, ни човешка ръка...
Искам само нощта да не свършва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...