Самодива (Вики)
529 5992
Apr 8, 2008, 1:28 PM

Лунна нощ 

  Poetry
2359 0 4
В тази нощ с пълна бяла луна
по невидима звездна пътека
бавно скита се мойта душа,
без да търси ни глас, ни човека.

В тази топла нощ, пълна с мечти,
с аромат на треви и със тайни,
моят дух без посока лети,
омагьосан от билки омайни.

Ангел нежен със бели крила,
адски демон със огън в очите,
ме нарекоха своя сестра,
по-безплътна дори от лъчите.

Лунно цвете и сноп светлина
подари ми принцесата нощна,
с ясен смях самодива една
ме поведе към силата мощна.

С топлина ме прегърна нощта,
с нежна ласка погали ме вятъра,
само пълната бяла луна
на магията бе наблюдателка.

В тази звездна нощ звук на трева
ме опива, не искам завръщане,
нито глас, ни човешка ръка...
Искам само нощта да не свършва.

© Вики All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??