Лунна нощ
по невидима звездна пътека
бавно скита се мойта душа,
без да търси ни глас, ни човека.
В тази топла нощ, пълна с мечти,
с аромат на треви и със тайни,
моят дух без посока лети,
омагьосан от билки омайни.
Ангел нежен със бели крила,
адски демон със огън в очите,
ме нарекоха своя сестра,
по-безплътна дори от лъчите.
Лунно цвете и сноп светлина
подари ми принцесата нощна,
с ясен смях самодива една
ме поведе към силата мощна.
С топлина ме прегърна нощта,
с нежна ласка погали ме вятъра,
само пълната бяла луна
на магията бе наблюдателка.
В тази звездна нощ звук на трева
ме опива, не искам завръщане,
нито глас, ни човешка ръка...
Искам само нощта да не свършва.
© Вики All rights reserved.
