Тази нощ луната пак е цяла,

връхлита властно в моята душа,

разголена като пред огледало,

остава тя без грим и суета.

В стаята е светло като ден -

а очите ми се борят с тъмнината,

едва  улавям пулса си смутен

от спомени, нахлули в тишината.

Вгледана в тях, аз те откривам,

заситен от мечти и буйна страст,

устните в усмивка са застинали

от първата ни среща между нас...

Тази нощ луната пак е цяла,

държи ме будна чак до сутринта,

през прозореца отворен като хала

искам аз към теб да полетя.

Чучулига е замръкнала в гората,

зеници впила в звездното небе,

и чувам как разплака  тишината,

с трелите на тъжното сърце...

Доволна пак усмихва се луната,

зад баира скрива огнената паст,

протегна се... прогони самотата...

зората - грейнала пред нас.