Лунна нощ
Тази нощ луната пак е цяла,
връхлита властно в моята душа,
разголена като пред огледало,
остава тя без грим и суета.
В стаята е светло като ден -
а очите ми се борят с тъмнината,
едва улавям пулса си смутен
от спомени, нахлули в тишината.
Вгледана в тях, аз те откривам,
заситен от мечти и буйна страст,
устните в усмивка са застинали
от първата ни среща между нас...
Тази нощ луната пак е цяла,
държи ме будна чак до сутринта,
през прозореца отворен като хала
искам аз към теб да полетя.
Чучулига е замръкнала в гората,
зеници впила в звездното небе,
и чувам как разплака тишината,
с трелите на тъжното сърце...
Доволна пак усмихва се луната,
зад баира скрива огнената паст,
протегна се... прогони самотата...
зората - грейнала пред нас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
