23 abr 2012, 10:09

Лунна плитка за обич 

  Poesía » De amor
1109 0 16

 

 

-----

 

Преляха ми менците нея вечер
от чакане да дойдеш в късен заник.
Водата по нозете ти се стече,
когато ме прегърна изтерзана.

Пристанах ти - напук на самодиви -
с безмълвно и неискрено наричане.
На билкови поляни - ложе дивно -
заченах ориста да те обичам!

Запазих във гърдите лунна плитка,
в ръцете си - букет любовно биле
за теб, дългоочакван нощен скитник,
в очите си признания стаила.


Тополите прикриха любовта ни,
завиха ни с короните брезите.
А в мрака конят вран, да бди, остана
под погледите нощни на звездите...

 


 -----

 

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??