Лунна плитка за обич
-----
Преляха ми менците нея вечер
от чакане да дойдеш в късен заник.
Водата по нозете ти се стече,
когато ме прегърна изтерзана.
Пристанах ти - напук на самодиви -
с безмълвно и неискрено наричане.
На билкови поляни - ложе дивно -
заченах ориста да те обичам!
Запазих във гърдите лунна плитка,
в ръцете си - букет любовно биле
за теб, дългоочакван нощен скитник,
в очите си признания стаила.
Тополите прикриха любовта ни,
завиха ни с короните брезите.
А в мрака конят вран, да бди, остана
под погледите нощни на звездите...
-----
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
