1 ago 2007, 22:20

лунна пътека

  Poesía
1.7K 0 4
По пътеката лунна ще тръгна,
за да стигна при тебе,
нетърпеливи вълните искат 
да ме пренесат -
на твоя бряг,
вятърът бърза заради мене -
ще ме довее -
твоето изгубено птиче перо.

Слънцето ще взема в косите си,
за да те събуждам с него
и звезден прах  в очите,
за да те поръсвам,
утрото си ще ти подаря
и вечерта си - цялата
ще бъда твоя -
сред лъчи от слънце и звезди...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....