1 ago 2007, 22:20

лунна пътека

  Poesía
1.7K 0 4
По пътеката лунна ще тръгна,
за да стигна при тебе,
нетърпеливи вълните искат 
да ме пренесат -
на твоя бряг,
вятърът бърза заради мене -
ще ме довее -
твоето изгубено птиче перо.

Слънцето ще взема в косите си,
за да те събуждам с него
и звезден прах  в очите,
за да те поръсвам,
утрото си ще ти подаря
и вечерта си - цялата
ще бъда твоя -
сред лъчи от слънце и звезди...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...