1.08.2007 г., 22:20

лунна пътека

1.7K 0 4
По пътеката лунна ще тръгна,
за да стигна при тебе,
нетърпеливи вълните искат 
да ме пренесат -
на твоя бряг,
вятърът бърза заради мене -
ще ме довее -
твоето изгубено птиче перо.

Слънцето ще взема в косите си,
за да те събуждам с него
и звезден прах  в очите,
за да те поръсвам,
утрото си ще ти подаря
и вечерта си - цялата
ще бъда твоя -
сред лъчи от слънце и звезди...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...