ЛУННА ПЪТЕКА

9 may 2007, 9:25

Poesía

730 0 4

Л у н н а п ъ т е к а

Звезди.

Целувка.

Бряг .

И сенките, изрязани

по фосфорния кей

в кръжащи светлини...

И жажда.

После - пак :

симфония - фантазия

за богове, побягнали

по светещи вълни...

И после - възрастта.

Пак нощ.

И бряг.

И тихо е.

И сенките, прегърнати под топъл лунен дъжд...

И после - кротостта.

И малки смешни хитрости.

И пяна от Мълчание

зашепва изведнъж -

и утаено минало,

и ек от пътешествия

потичат в светли бликове по лунната дъга

в очакване на зимата -

Велико равновесие

при края на вълните,

до безкрая на брега...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.