ЛУННА ПЪТЕКА

9.05.2007 г., 9:25 ч.

Поезия

748 0 4

Л у н н а п ъ т е к а

Звезди.

Целувка.

Бряг .

И сенките, изрязани

по фосфорния кей

в кръжащи светлини...

И жажда.

После - пак :

симфония - фантазия

за богове, побягнали

по светещи вълни...

И после - възрастта.

Пак нощ.

И бряг.

И тихо е.

И сенките, прегърнати под топъл лунен дъжд...

И после - кротостта.

И малки смешни хитрости.

И пяна от Мълчание

зашепва изведнъж -

и утаено минало,

и ек от пътешествия

потичат в светли бликове по лунната дъга

в очакване на зимата -

Велико равновесие

при края на вълните,

до безкрая на брега...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.