ЛУННА ПЪТЕКА
Л у н н а п ъ т е к а
Звезди.
Целувка.
Бряг .
И сенките, изрязани
по фосфорния кей
в кръжащи светлини...
И жажда.
После - пак :
симфония - фантазия
за богове, побягнали
по светещи вълни...
И после - възрастта.
Пак нощ.
И бряг.
И тихо е.
И сенките, прегърнати под топъл лунен дъжд...
И после - кротостта.
И малки смешни хитрости.
И пяна от Мълчание
зашепва изведнъж -
и утаено минало,
и ек от пътешествия
потичат в светли бликове по лунната дъга
в очакване на зимата -
Велико равновесие
при края на вълните,
до безкрая на брега...
© Забраван Забраванов All rights reserved.
