9 мая 2007 г., 09:25

ЛУННА ПЪТЕКА 

  Поэзия
747 0 4
 

Л у н н а    п ъ т е к а 


Звезди.

Целувка.

Бряг .

И сенките, изрязани

по  фосфорния кей

в кръжащи светлини...

И жажда.

После -  пак :

симфония - фантазия

за богове, побягнали

по светещи вълни...


И после - възрастта.

Пак нощ.

И бряг.

И тихо е.

И сенките, прегърнати под топъл лунен дъжд...


И после - кротостта.

И малки смешни хитрости.

И пяна от Мълчание

зашепва изведнъж -


и утаено минало,

и ек от пътешествия

потичат в светли бликове по лунната  дъга

в очакване на зимата -

Велико равновесие


при края на вълните,


до безкрая на брега...

© Забраван Забраванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??