26 jul 2008, 18:29

Лунна стълба

  Poesía
668 0 7
 

Лунна  стълба

 

Търся  лунното въже?

Времето да спра

ще се опитам!

Дано се засечеме двама,

тъй няма да е измама!

Търся стълба

към безкрая.

Среднощ е,

дори когато с думи

болката опиша

някакси

не олеква на душата

и не спира да боли...

Бял лист

аз мачкам,

думите не идват

пак сами,

а отвътре някъде

сърцето ми кърви!

На твоето рамо                                                          

товар стоварих,                                                        

прости ми, само                                                         

за миг се аз забравих!

На луната

щях да ходя

сам, без теб

да водя, знам!

Дали себе си

ще открия там!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, Пещерски и на луната няма отърване за романтиците...
    Хубав, копнежен стих!
  • Намери я тая стълба,кажи и на нас къде е...приятелчета сме!
    Поздрави!!!
  • Бял лист
    аз мачкам,
    думите не идват
    пак сами,
    а отвътре някъде
    сърцето ми кърви...

    тъжен стих...и аз се чувствам така...но вярвам, че ще намеря и аз лунното въже.Поздрави!!!
  • Тъжен,но пленителен е стиха ти!
  • Прекрасен стих, Пещерски!!!
    Много романтичен и копнежен!!!
    Поздравче!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...