PPESHTERSKI (ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ) PPESHTERSKI (ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ)
289
Jul 26, 2008, 6:29 PM

Лунна стълба

  Poetry
663 0 7
 

Лунна  стълба

 

Търся  лунното въже?

Времето да спра

ще се опитам!

Дано се засечеме двама,

тъй няма да е измама!

Търся стълба

към безкрая.

Среднощ е,

дори когато с думи

болката опиша

някакси

не олеква на душата

и не спира да боли...

Бял лист

аз мачкам,

думите не идват

пак сами,

а отвътре някъде

сърцето ми кърви!

На твоето рамо                                                          

товар стоварих,                                                        

прости ми, само                                                         

за миг се аз забравих!

На луната

щях да ходя

сам, без теб

да водя, знам!

Дали себе си

ще открия там!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
    andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
    Ех, Пещерски и на луната няма отърване за романтиците...
    Хубав, копнежен стих!
  • Hathor (Геновева Симеонова)
    Hathor (Геновева Симеонова)
    Намери я тая стълба,кажи и на нас къде е...приятелчета сме!
    Поздрави!!!
  • idi (Ин Вел)
    idi (Ин Вел)
    Бял лист
    аз мачкам,
    думите не идват
    пак сами,
    а отвътре някъде
    сърцето ми кърви...

    тъжен стих...и аз се чувствам така...но вярвам, че ще намеря и аз лунното въже.Поздрави!!!
  • Шопче (Шопландия Софийска)
    Шопче (Шопландия Софийска)
    Тъжен,но пленителен е стиха ти!
  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    Прекрасен стих, Пещерски!!!
    Много романтичен и копнежен!!!
    Поздравче!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0