Лунна стълба
Лунна стълба
Търся лунното въже?
Времето да спра
ще се опитам!
Дано се засечеме двама,
тъй няма да е измама!
Търся стълба
към безкрая.
Среднощ е,
дори когато с думи
болката опиша
някакси
не олеква на душата
и не спира да боли...
Бял лист
аз мачкам,
думите не идват
пак сами,
а отвътре някъде
сърцето ми кърви!
На твоето рамо
товар стоварих,
прости ми, само
за миг се аз забравих!
На луната
щях да ходя
сам, без теб
да водя, знам!
Дали себе си
ще открия там!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
