ЛУННА ВЕЧЕР
Рисува песни мойта мандолина...
Пригласят ù прегракнали гърла.
Крещим по пейките на селската градина.
Момчешките мечти летят с крила!
Лети луната горе горделиво...
Надъхан облак иска да я спре.
А тя на напъна му се надсмива.
И нас в играта си ни призове!
Над нас се сипят сребърни снежинки.
Потъва в мрака лунното сребро...
Блестят очите ни от светлосенки
и търсят Галактичното хоро!..
Възторжено мечтае колектива...
От нощната романтика пленен...
И чувствата си простичко излива,
макар че е самотен, като мен!