22 jun 2011, 12:09

Лунна вечер

Poesía » Filosófica

621 0 0

ЛУННА ВЕЧЕР
Рисува песни мойта мандолина...
Пригласят ù прегракнали гърла.
Крещим по пейките на селската градина.
Момчешките мечти летят с крила!
Лети луната горе горделиво...
Надъхан облак иска да я спре.
А тя на напъна му се надсмива.
И нас в играта си ни призове!
Над нас се сипят сребърни снежинки.
Потъва в мрака лунното сребро...
Блестят очите ни от светлосенки
и търсят Галактичното хоро!..
Възторжено мечтае колектива...
От нощната романтика пленен...
И чувствата си простичко излива,
макар че е самотен, като мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0