22 jun 2011, 12:09

Лунна вечер

Poesía » Filosófica

619 0 0

ЛУННА ВЕЧЕР
Рисува песни мойта мандолина...
Пригласят ù прегракнали гърла.
Крещим по пейките на селската градина.
Момчешките мечти летят с крила!
Лети луната горе горделиво...
Надъхан облак иска да я спре.
А тя на напъна му се надсмива.
И нас в играта си ни призове!
Над нас се сипят сребърни снежинки.
Потъва в мрака лунното сребро...
Блестят очите ни от светлосенки
и търсят Галактичното хоро!..
Възторжено мечтае колектива...
От нощната романтика пленен...
И чувствата си простичко излива,
макар че е самотен, като мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0