Jun 22, 2011, 12:09 PM

Лунна вечер

Poetry » Philosophical

622 0 0

ЛУННА ВЕЧЕР
Рисува песни мойта мандолина...
Пригласят ù прегракнали гърла.
Крещим по пейките на селската градина.
Момчешките мечти летят с крила!
Лети луната горе горделиво...
Надъхан облак иска да я спре.
А тя на напъна му се надсмива.
И нас в играта си ни призове!
Над нас се сипят сребърни снежинки.
Потъва в мрака лунното сребро...
Блестят очите ни от светлосенки
и търсят Галактичното хоро!..
Възторжено мечтае колектива...
От нощната романтика пленен...
И чувствата си простичко излива,
макар че е самотен, като мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0