5 oct 2012, 20:31

Лунна вечер

725 0 2

Рисува песни мойта мандолина.
Прегласят ù нестройните гърла.
Крещим по пейките на селската градина,
мечтите ни летят с крила!

В небето е луната горделива.
Надъхан облак иска да я спре...
А тя на напъна му се надсмива
и нас в играта си ни призове!

Луната хвърля сребърни снежинки...
Спатъхва бавно лунното сребро...
Очите ни се пълнят с светлосенки
и търсят Галактичното  хоро!

Възторжено "мечтае" колектива,
 от нощната романтика пленен...
И чувствата си простичко излива,
макар че е самотен, като мен!
08.07.1959г. Драгойново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Спатъхва е дума, която се употребява във моя край и означава действие в което нещо бавно изпуща от съдържанието си с се смалява, най- често въздух ,но вероятно и нещо друго.
  • какво е "спатъхва"?

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...