Лунна вечер
723
0
2
Рисува песни мойта мандолина.
Прегласят ù нестройните гърла.
Крещим по пейките на селската градина,
мечтите ни летят с крила!
В небето е луната горделива.
Надъхан облак иска да я спре...
А тя на напъна му се надсмива
и нас в играта си ни призове!
Луната хвърля сребърни снежинки...
Спатъхва бавно лунното сребро...
Очите ни се пълнят с светлосенки
и търсят Галактичното хоро!
Възторжено "мечтае" колектива,
от нощната романтика пленен...
И чувствата си простичко излива,
макар че е самотен, като мен!
08.07.1959г. Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
