Hekredel (Христо Славов)
1524 419
Oct 5, 2012, 8:31 PM

Лунна вечер 

  Poetry » Love
602 0 2

Рисува песни мойта мандолина.
Прегласят ù нестройните гърла.
Крещим по пейките на селската градина,
мечтите ни летят с крила!

В небето е луната горделива.
Надъхан облак иска да я спре...
А тя на напъна му се надсмива
и нас в играта си ни призове!

Луната хвърля сребърни снежинки...
Спатъхва бавно лунното сребро...
Очите ни се пълнят с светлосенки
и търсят Галактичното  хоро!

Възторжено "мечтае" колектива,
 от нощната романтика пленен...
И чувствата си простичко излива,
макар че е самотен, като мен!
08.07.1959г. Драгойново

© Христо Славов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Спатъхва е дума, която се употребява във моя край и означава действие в което нещо бавно изпуща от съдържанието си с се смалява, най- често въздух ,но вероятно и нещо друго.
  • какво е "спатъхва"?
Random works
: ??:??