Лунни сълзи

Poesía » De amor

1.1K 0 0

Душата ми е мъртва птица,

потънала в мрак.

Луната нежно я докосва,

но как да се събуди? Как?...

Шептяха ù за обич лъжливи някакви слова.

А истината беше болка и вечна самота!

Сълзите стапяха се бавно

в очите слепи, без мечти.

Сърцето без любов умира,

в ледна тишина мълчи!

Душата ми е мъртва птица,

потънала в мрак...

дори сълзите на Луната

не могат вече да я съживят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0