Лунни сълзи

18 nov 2010, 22:27

Poesía » De amor

950 0 0

Душата ми е мъртва птица,
потънала в мрак.
Луната нежно я докосва,
но как да се събуди? Как?...
Шептяха ù за обич лъжливи някакви слова.
А истината беше болка и вечна самота!
Сълзите стапяха се бавно
в очите слепи, без мечти.
Сърцето без любов умира,
в ледна тишина мълчи!
Душата ми е мъртва птица,
потънала в мрак... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Лунни сълзи

Искате да прочетете повече?

Propuestas