Лунни сълзи
Душата ми е мъртва птица,
потънала в мрак.
Луната нежно я докосва,
но как да се събуди? Как?...
Шептяха ù за обич лъжливи някакви слова.
А истината беше болка и вечна самота!
Сълзите стапяха се бавно
в очите слепи, без мечти.
Сърцето без любов умира,
в ледна тишина мълчи!
Душата ми е мъртва птица,
потънала в мрак...
дори сълзите на Луната
не могат вече да я съживят!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Моника Стойчева Todos los derechos reservados
