Nov 18, 2010, 10:27 PM

Лунни сълзи 

  Poetry » Love
910 0 0

Душата ми е мъртва птица,

потънала в мрак.

Луната нежно я докосва,

но как да се събуди? Как?...

 

Шептяха ù за обич лъжливи някакви слова.

А истината беше болка и вечна самота!

 

Сълзите стапяха се бавно

в очите слепи, без мечти.

Сърцето без любов умира,

в ледна тишина мълчи!

 

Душата ми е мъртва птица,

потънала в мрак...

дори сълзите на Луната

не могат вече да я съживят!

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??