Това май ще става на песен:) Още не съм подбарала китарата да го мисля по-сериозно. Коледен поздрав за всички, които имат въпроси без отговори и са се или не са се сетили да попитат луната за какво става въпрос:)))

Лунни тoкати

Лунни сонати,

лунни тoкати:)

Дневни съмнения,

нощни решения.

Лунни видения

в звездни идеи…

Слънцето свети

в лунни съвети.

Тя се усмихва…

Тя е намусена?..

Тя е щастлива…

Тя е покрусена?..

Тя не ме лъже.

Аз лъжа себе си.

Търся си името

в лунните дневници…

Пълна с въпроси, обмисляща планове.

Пълна със минуси към всяко решаване.

И  с колебания

дали, какво ли решавам?

А тя заявява:

“Я много внимавай!”.

И аз много внимавам:)

Затънала в нищото, частично отчаяна.

Опитала всичко и главозамаяна.

И с ясно съзнание,

че ще стане по-зле…

А тя за съвет:

“Всичко ще бъде наред”.

И знам – ще съм добре занапред.

Потънала в размисли и обезверена.

Отново съм в дупката, без воля и време.

Аз съм отрицание

на всякакъв смисъл.

А тя ме разтриса

с едно “Усмихни се!”.

И с усмивка се вкисвам:)

И пак недоволна, и пак уморена.

Затрупана с грижи, зарита с проблеми.

Пак нямам представа

дали и какво заслужавам.

А тя с раздразнение

ми вика “Търпение!”

Това е мойто решение:)

И карам нататък и имам изисквания.

Намирам си смисъл в цялото мислене.

Дори ме е яд,

че нещо някак не става.

А тя ме строява:

“Въобще не си права!”

Къде сбърках тогава?!..

Ровя в задния джоб за позитивизъм.

Явно в тъп период пак ще навлизам.

И във финансова криза.

Не виждам път за излизане.

А тя ми шепне:

“Ще стане нещо вълшебно!”

Очаквам нещо вълшебно:)

Нещо много вълшебно.

Тя не играе на дребно:)

“Спри се, не бързай!”

“Недей, не се връзвай”

“Заслужаваш бой!”

“Я се успокой!”

“Нали не ти пука?”

“Какво правиш тука?!”

“Ти за каква се мислиш?!”

“Няма да се вкисваш!”

“Вземи си поука!”

“Дерзай и наслука!”

“Не, не си сама”

“Това е в твойта глава”

“Хич да не ти дреме”

“За всичко има си време”

“Не ставай досадна”

“Нощта ще е гадна”

“Вземи се в ръце!”

“Ти си Ксе, не си кой да е”:)))

Лунни сонати,

лунни тoкати:)

Дневни съмнения,

нощни решения.

Лунни видения

в звездни идеи…

Слънцето свети

в лунни съвети.

Тя се усмихва…

Тя е намусена?..

Тя е щастлива…

Тя е покрусена?..

Тя не ме лъже.

Аз лъжа себе си.

Търся си името

в лунните дневници…

Тя има лице,

когато аз нямам.

Тя има съвет,

когато задавам

въпрос…

За каквото ми хрумне.

Аз знам, че съм тъпа,

но тя е по-умна:)