Лунно
Лунно
Не може вятърът да прочисти душата ми.
И дъждът не измива сълзите.
Заедно сме само с луната.
И тя като мен скитница.
Бродници, скрити под нощно було,
никой да не вижда тъгата ни.
Земя и небе трасират
пътя на самотата.
Аз изпращам неми послания.
Тя - лунна пътека ми хвърля.
Звезден прах ще събирам.
До утре. До моето ново
лунно безсъние.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маргарита Йорданова Todos los derechos reservados
