Лунно
Не може вятърът да прочисти душата ми.
И дъждът не измива сълзите.
Заедно сме само с луната.
И тя като мен скитница.
Бродници, скрити под нощно було,
никой да не вижда тъгата ни.
Земя и небе трасират
пътя на самотата.
Аз изпращам неми послания.
Тя - лунна пътека ми хвърля.
Звезден прах ще събирам.
До утре. До моето ново
лунно безсъние.
© Маргарита Йорданова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
