Jul 15, 2008, 2:10 PM

Лунно 

  Poetry
1245 0 14

Лунно

Не може вятърът да прочисти душата ми.

И дъждът не измива сълзите.

Заедно сме само с луната.

И тя като мен скитница.

Бродници, скрити под нощно було,

никой да не вижда тъгата ни.

Земя и небе трасират

пътя на самотата.

Аз изпращам неми послания.

Тя - лунна пътека ми хвърля.

Звезден прах ще събирам.

До утре. До моето ново

лунно безсъние.

© Маргарита Йорданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??