Лунно
Не може вятърът да прочисти душата ми.
И дъждът не измива сълзите.
Заедно сме само с луната.
И тя като мен скитница.
Бродници, скрити под нощно було,
никой да не вижда тъгата ни.
Земя и небе трасират
пътя на самотата.
Аз изпращам неми послания.
Тя - лунна пътека ми хвърля.
Звезден прах ще събирам.
До утре. До моето ново
лунно безсъние.
© Маргарита Йорданова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
