Лунно

Poetry

1.5K 0 14

Лунно

Не може вятърът да прочисти душата ми.

И дъждът не измива сълзите.

Заедно сме само с луната.

И тя като мен скитница.

Бродници, скрити под нощно було,

никой да не вижда тъгата ни.

Земя и небе трасират

пътя на самотата.

Аз изпращам неми послания.

Тя - лунна пътека ми хвърля.

Звезден прах ще събирам.

До утре. До моето ново

лунно безсъние.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

natalia (Наталия Божилова)

поздрав

2008-07-15T23:54:31+03:00
juliet007 (Эоя Михова)

Поздравления!

2008-07-15T23:50:26+03:00
idi (Ин Вел)

Чуден, лунен стих!Поздравления!!!

2008-07-15T21:50:54+03:00
пебълс (Ивелина Цветкова)

Хубав стих!Поздрав!

2008-07-15T20:49:40+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много красив стих...много...до моето ново лунно безсъние...
прекрасна си, Маргарита...с обич.

2008-07-15T20:11:01+03:00