Лунно
Лунно
Не може вятърът да прочисти душата ми.
И дъждът не измива сълзите.
Заедно сме само с луната.
И тя като мен скитница.
Бродници, скрити под нощно було,
никой да не вижда тъгата ни.
Земя и небе трасират
пътя на самотата.
Аз изпращам неми послания.
Тя - лунна пътека ми хвърля.
Звезден прах ще събирам.
До утре. До моето ново
лунно безсъние.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Йорданова Всички права запазени
