margo2811 (Маргарита Йорданова)
31 215
15.07.2008 г., 14:10 ч.

Лунно 

  Поезия
1094 0 14

Лунно

Не може вятърът да прочисти душата ми.

И дъждът не измива сълзите.

Заедно сме само с луната.

И тя като мен скитница.

Бродници, скрити под нощно було,

никой да не вижда тъгата ни.

Земя и небе трасират

пътя на самотата.

Аз изпращам неми послания.

Тя - лунна пътека ми хвърля.

Звезден прах ще събирам.

До утре. До моето ново

лунно безсъние.

© Маргарита Йорданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??